Екипът на фондацията желае да насочи вниманието Ви към един благороден проект, а именно построяване на параклис в местността „Трещеник” – на 1800 м.н.в., 14 км. северно от гр. Якоруда. За целта е закупен вече терен с площ 550 кв.м., а общата застроена площ на параклиса ще бъде приблизително от 60 кв.м. Мястото на бъдещия параклис е на 1750 м.н.в. сред смърчови гори, на южния скат на Рила, откъдето се разкрива панорамен изглед към планинските върхове на Пирин и Родопите.

До момента фондацията е успяла да организира реставрацията на няколко участъка от стенописите и иконите в църквата:

    празнични икони от иконостаса
    участък от притвора на църквата, сцени – „Св. Тривелий”, и част от сцените на Апокалипсиса
    пробен участък от иконостаса
    реставрация на участък от южния певник в централната част на църквата, сцени – „воини светци” и „кръщение Господне”

Направен е проект за реставрирането на всички икони и стенописи в църквата, който е одобрен от комисия при Националния Институт за Паметници на Културата.

Реставриране на стари мелнишки икони

От стария Мелник е съхранено голямо и ценно художествено наследство. Измежду най-старите образци, с особено историческо и художествено значение се откроява поредица от единадесет икони, които са намерени в църквата „Св. Николай Чудотворец”. Иконите са създадени, вероятно в края на ХV – началото на ХVІ век. Поименно те са:

    „Три Светители”
    „Свети Дух”
    „Сретение Господне”
    „Разпятие Господне”
    „Преображение Господне”
    „Кръщение Христово”
    „Земя и Небо”
    „Успение Богородично”
    „Рождество Богородично”
    „Оплакването на Христос”
    „Влизането в Йерусалим”

Мостът се намира в землището на село Югово, общ. Лъки на 27 км. от Бачковския манастир. Това е единственото старо християнско селище в района, оцеляло след помохамеданчването от 1660 г.

През селото и неговото землище минава един от основните трако-римски презродопски пътища от Тракийската низина през Роженския превал към Беломорието, известен сред местните жители с имената "Стария друм", "Римския път" и др. Последните исторически сведения за активното му използване се откриват в пътеписа на френския пътешественик Пол Люка от 1710 г. След това пътят губи своето военно-стратегическо значение и остава да се ползва предимно за регионално стопански цели.

През 2003 г., Фондация „Интелектуални проекти” започна реставрацията на църквата в Преображенският манастир, един от ценните паметници на архитектурата и изкуството в България. Фондацията поръча изготвянето на програма ( одобрена от НПИК) за цялостна реставрация на украсата в църквата.

Преображенският манастир се нарежда на едно от първите места по ценност в страната ни, поради факта, че при създаването на манастирският комплекс участват едни от най – известните възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето. Манастирът е действащ, мъжки. Той разположен сред скалите, над река Янтра на 6 км от Велико Търново.

1. 1. Фондацията насочи своето внимание и към събитията с външно- политически характер, като се солидаризира с усилията на прогресивната международна общественост и отпусна дарение на Българския червен кръст , което се използва за хуманитарна помощ на бежанците от Косово.
2. 2. Подпомагане на домове на деца лишени от родителска грижа в гр. Якоруда, с. Стоб, кв. "Горна баня" (гр. София) и др.

3. Подпомагане на домове за стари хора - кв. "Горна Баня" (гр. София), кв. "Дървеница" (гр. София), кв. "Княжево" (гр. София).

1. Отпечатване на книга "История на село Борово и Кръстова гора" с автор Игнат Бедров.

Книгата е посветена на 100-годишнината от повторното заселване на село Борово през 1903 г. Издаването й се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация "Интелектуални проекти" - София. Научното консултиране е дело на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" - София (www.ongal.hit.bg).

Село Борово се намира на 38 км. южно от Бачковския манастир и на 6 км от гр. Лъки. В землището на селото се намира известният православен манастирски комплекс " Кръстова гора - Света Троица". Първите писмени сведения за с. Борово са от джелепкешанския регистър от 1576 г., а археологическите останки в и около него показват, че то е било населено поне от началото на Втората Българска държава.